Рискът е навсякъде около нас. Всеки ден вземаме хиляди малки решения, всяко от които включва риск. Въпреки това, когато се стигне до ситуация, в която дадено решение оказва влияние върху живота ни, ние се замисляме дълбоко върху това и изчисляваме риска. По същия начин трябва да оцените риска, когато искате да изтеглите кредит. Точно както правят финансовите институции преди да одобрят потребителите и да им предоставят пари на заем. Как кредитните институции намаляват кредитния риск?
Какво е кредитен риск?
Кредитен риск възниква всеки път, когато финансова институция, включително банка или небанкова компания, отпусне бърз заем или друг вид кредит. И двете страни по договора носят риска. Финансовите институции носят кредитен риск под формата на загуба на заемни средства ако клиентът не изплаща редовно вноските по кредита. Потребителят, от друга страна, рискува поради, например, болест или загуба на работа, да не може да плати вноските по кредита си. Това води до превръщане на финансовия заем в дълг. И за двете страни решението за сключване на договор трябва да бъде добре пресметнато, за да се минимизира кредитният риск.
Как кредитните институции намаляват кредитния риск при отпускане на пари на заем?
Банките и кредитните дружества, за да поддържат финансовата си ликвидност и платежоспособност, предприемат редица действия, насочени към намаляване на риска, произтичащ от отпускането на заеми и кредити. Някои фактори, влияещи върху нивото на риск, са независими от действията на финансовите институции и клиентите (инфлация и лихвени проценти, стойност на парите, ниво на безработица). Следователно те предприемат действия, които могат да намалят рисковете, които действително се влияят от тях.
Как банките и небанковите компании намаляват кредитния риск:
- Проверка на кредитоспособността на потребителя. Независимо от размера на предоставената сума, финансовите институции винаги проверяват възможността за погасяване на дадените пари на заем в срок. Разбира се, колкото по-висок е заемът, толкова по-задълбочено е проучването. Как оценяват банките и кредитните компании? Обикновено тестването на кредитоспособността се състои от количествена и качествена оценка. Количествената оценка включва размера на доходите, които получава потребителя, както и размера на разходите му за живот. На количествена оценка подлежат и всички предишни възникнали и съществуващи задължения, включително: ипотечни кредити, парични заеми, покупки на изплащане, лизинг на автомобили, кредитни карти. Качествената оценка се отнася до възрастта на потребителя, вида и формата на заетост, семейното му положение, брой членове на домакинството и други.
- Клиентски контрол в ЦКР – за да се провери как даден клиент се е справил с погасяването на предишни задължения, той се контролира в базите с кредитна информация. Ако потребителят има просрочени кредити или е имал просрочия в миналото, той може да има проблеми с получаването на пари на заем към настоящия момент. Някои небанкови институции са по-либерални щом се отнася до историята в ЦКР.
- Намаляване на отпусканата сума. Ако банката или кредитната компания прецени, че клиентът няма достатъчна кредитоспособност, може да му предложи по-ниска от исканата сума.
- Кредитна застраховка – тя е почти задължителна при ипотечни кредити и заеми за по-високи суми. Благодарение на нея банката може да бъде сигурна, че при болест или загуба на работа кредитът ще бъде изплатен.
- Мониторинг на клиентите след отпускане на кредита. Банковите и небанковите институции проверяват дали всички вноски се погасяват по договорения график. Благодарение на това, ако има забавяне, те могат да реагират и да разработят стратегия, която да улесни клиента при погасяване на задължението.
