Научете къде на Балканите традицията със закичване на мартеница все още е жива
Закичването с мартеници за здраве е обичай, датиращ още от дълбока древност. И макар да сме свикнали с идеята, че мартеничките са популярни само в България, това не е съвсем вярно. Предполага се, че традицията идва още от древните култове към природата на траките и елините, но е популярно и твърдението, че традицията е с български корени. Подобно на нас, и в другите съседки си разменят мартеници на 1 март в червено и бяло. Неслучайно самият обичай фигурира в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Традицията със закичване с бял и червен конец се спазва и в други страни на Балканския полуостров. Така че, ако сте планирали да прекарате първите дни от март, в съседните Македония, Сърбия, Молдова, Румъния, Северна Гърция и части от Албания, не се изненадвайте, че и там мартеницата е на почит. Все пак ние сме част от Балканските държави и имаме доста сходни традиции, макар да наричаме празниците по различни начини, в зависимост от езика, на който се говори в дадена страна.
Както във всяко друго отношение, със страните съседки, имаме точно толкова прилики, колкото и различия. Това може ясно да се види в традициите по посрещането на първия ден от месец март. Почти всички страни на Балканите отбелязваме наближаващата пролет и се опитваме са омилостивим баба Марта, за да бъде месецът топъл, мек и слънчев. Разликата се състои основно в това какви цветове използваме за изработка на мартеничките.
Молдова и Румъния
В Молдова и Румъния например, украшенията от преплетени бели и червени конци се наричат марцишор. Смята се, че пътуването на мартеничката до тези страни се е случило по време на преселението на бесарабските българи. В Молдова пък традицията повелява момичетата да подаряват на момчетата. В Румъния, на ръката, пожеланието за здраве се връзва на китката само на децата и жените. Ако подарите мартеничка на мъж в Румъния, той трябва да я носи на място, което не се вижда с очите, например на глезена на крака, в обувката или вътрешен джоб на якето. В Румъния традиционно се предлагат специални мартенски пликове с кокичета.
Македония
В Македония ги наричат мартинка. За съжалени, празникът там е в своя залез, защото вече почти никой не си спомня за него. Единствено по-възрастните хора с радост си спомнят за веселата традиция в началото на пролетта, но за по-младото поколение, тези обичаи остават непознати и далечни.
Гърция
Марти е гръцкото наименование на родната мартеница. В Северна Гърция с мартенички-гривнички се закичват предимно децата, като можете да срещнете дори вързано пръстенче на ръката или крака. Най-често се носи като пръстенче на палеца на ръка и се сваля в последния ден от месеца. По традиция, мартеницата се оставя върху розите. Може да се свали и по-рано, но само ако този, който я носи, виси лястовица.
Албания
В Албания ще чуете да наричат сплетените бели и червени кончета с името вероре. Албанците носят мартеници, за да не ги „хване“ слънцето. И те, както и гърците, свалят своите вероре, когато видят лястовица или в последния ден от месеца. Традицията ни при сваляне на мартениците е доста сходна. Албанците, както и ние – българите, след като свалим мартениците, ги закачаме на плодно дръвче или ги скриваме под камък. В Албания вярват, че ако поставят мартеницата под камък и на следващия ден там има червей, значи годината ще е успешна и добра.
Навсякъде закичването с бял и червен конец е свързано с пожелание за здраве и приветствие на настъпващата пролет. Но има и известни различия. У нас гостува Баба Марта, докато в Румъния това е Баба Докия, а в Гърция битува вярването, че марти предпазват децата от първите силни лъчи на слънцето.
Традицията в България идва от тракийските ни корени, докато в съседна Гърция се смята, че обичаят идва от времето на византийската империя. При румънците закичването с мартеници също датира от византийско време, но е свързано с легендата за Баба Докия.
Подобно на традициите у нас, в повечето страни мартеницата се носи, докато се види лястовичка, цъфнало пролетно дърво, а в Румъния може дори до Гергьовден да носим преплетените конци. У нас сваляме мартениците като видим и първия щъркел. В другите страни обаче този обичай не съществува.
И ако ние закичваме пролетните дръвчета със свалените мартеници, то в Македония обичаят е да се слагат под камък.
В случай, че планирате кратка екскурзия до някоя от изброените дестинации, тя може да бъде финансирана с пари на заем от приятел или небанкова финансова институция.
